Странно е... да живееш с някого другиго. Някак си странно. Просто така. Как така, докато живеех с мама не си мислех колко е странно, че живея с нея, а сега - живеейки с мил индивид от противоположния пол, се замислям и анализирам всяка ситуация.

Хубаво е да си влюбен... Да обичаш някого другиго. Някак... хубаво, ей така, разбирате, нали? Един странен писател, написал книга за щастието, на представянето на книгата си обясни философията си за щастието, а тя била съвсем проста: "Човекът е егоист. Дори, когато обича, е егоист. Защото другият човек до вас ви прави щастливи и това ви кара да го обичате - защото той ви кара да се чувствате добре, защото вие цените определени неща в него, защото нещо в него харесва на вас. Защото... човекът е егоист."

Естествено с натура на безкрайна мечтателка и живееща в утопия за вечните любов и щастие романтичка, не прочетох книгата на този човек, опитах се дори да водя дебат с него, но... какво пък, защо да не сме различни в представата си за любовта, ако това ни кара да се чувстваме по-добре или по-разумни, или ако просто така ни се иска да вярваме?

Някак прекрасно е да обичаш. И някак странно. Ей така, де, странно е, признайте. Хората се опитват постоянно да анализират чувствата, любовта, обичта, връзките помежду си. Защо пък ли го правят? Смятам, че любовта е любов само когато това ти се струа най-естественото нещо на света. Когато смяташ, че в един момент ти е криво, ядосан си, тъжен, може би дори заради този до себе си, но все пак знаеш, че само една дума или жест те делят от това да го прегърнеш, целунеш и да си припомниш, че никой не е съвършен. Мразя клишета, но това май никога няма да се изтърка, защото никой не е съвършен!

Ето защо аз се радвам, че деля един покрив, един телевизор, една изтривалка, една чашка с две четки за зъби, заек, наем, куп сметки и кофти люлински тръби, хладилника, сутрешното слънце и всеки миг, в който се събуждам... с него. Ето защо ще спра да философствам и ще отида да му кажа, че го ценя и обичам, макар и да е странно понякога, че животът ни събра ей така... дали той, дали съдбата, дали ние самите го направихме за себе си - не знам... Странно, нали? Някак странно. Признайте си!

"Ето защо аз се радвам, че деля един покрив, един телевизор, една изтривалка, една чашка с две четки за зъби, заек, наем, куп сметки и кофти люлински тръби, хладилника, сутрешното слънце и всеки миг, в който се събуждам... с него. Ето защо ще спра да философствам и ще отида да му кажа, че го ценя и обичам, макар и да е странно понякога, че животът ни събра ей така..."

Да, и е странно и същевремено прекрасно! В същност те разбирам чудесно. :))
А с годините става все по-хубаво, но трябва да си с наистина правилният човек до себе си.
А след още време ще ти е странно, че въобще някога си живяла по друг начин, и че този с когото делиш всичко това, го е нямало в живота ти.
:))
Желая ти много любов!!

Толкова се радвам, че има някой, който споделя това, което изливам тук, защото много от емоциите ми са повод да пиша и има един-единствен човек, който ги предизвиква най-силно и необяснимо, благодаря и за коментара, и за пожеланията! Бъдете щастливи !!!!

Добре е щом щастието и четките за зъби са поне две

И аз така смятам! Човек е пълноценен само когато може да сподели щастието с повече близки хора.

Пожелавам го на всички хора !!!