Все се питах каква ще стана като порасна... Исках да бъда известна... Да пея! Смятах, че това е най-хубавото, което може да ми се случи... Уви, чалга теченията и "иконите" от този бранш превърнаха тази моя мечта в изкривена, напомпана, изпонамазана, блестяща от пайети и брукат карикатура.

Сега, след като съм втора година в университета и подмених няколко много смели мечти, продължавам да търся себе си и да обмислям каква искам да стана като порасна. Проблемът обаче е, че всъщност... вече съм голяма, а още не знам какво искам да правя... 

Търся си работа в сайтовете с обяви и някак не успявам да открия от какво се нуждая, за да успея. Някак не откривам добра възможност за себе си и за семейството си. Не е като да ме е страх от работа. Още когато бях на 13 работех. Познавам цената на парите. Работила съм в различни сфери... понякога дори без почивка. Но как човек открива истинското си поприще?

Как разбираме кое правим най-добре и как се осмеляваме сами да си бъдем шефове? Интересно ми е как повечето безумно богати хора успяват да рискуват и в последствие да живеят от това, което сами са създали. Как знаят кое наистина е за тях и как усещат, че ще бъдат успешни? Истината е, че всъщност те нямат представа какво ще се случи, най-вероятно просто имат късмет, добра идея и някой, който да им подаде ръка. 

Как обаче мога аз да открия себе си? Как да разбера кое е за мен? Как да успея сама?

В България според мен няма друг начин да изпълниш мечтите си, освен да си си сам шеф. Как аз ще го направя? Може би още не съм пораснала достатъчно, щом не съм открила отговора...

Помиярите израстват бързо, но всеки техен дъх е заслужен направо то небето.
Други са деца дори на смъртния си одър. Но дори само, докато си задавш тези въпроси малко по малко израстваш.

Надявам се да е така и както се казва с питане да стигна и да Цариград, само че с питане към самата себе си и не до Цариград, ами до идеалната, абсолютната си цел... и стремежът към нея да бъде оправдан, не поредното разочарование. Благодаря за коментара!

...това, което си написала. Мога да ти дам един съвет :))

Остани сама със себе си и се върни назад с мислите си в детството. Погледни внимателно - има ли нещо от което сърцицето ти е подскачало от радост, когато го правиш? Може би когато държиш четка в ръка и бъркаш боички? или когато числата са те омагьосвали и си искала да разбереш тайните им? Или си се вслушвала в музиката и после си тананикала песните? Всеки човек идва на този свят не като празен бял лист хартия, а като ситно изписана дебела книга.
Задача на родителите е да се научат да я разчитат...и да помагат на децата да намерят своите силни страни и заложби. Без съмнение в теб има заложена вече някаква дарба, която чака да бъде да бъде открита и развита. Коя е тя? Побързай да разбереш, защото от това зависи до голяма степен и щастието на човека. Няма нищо по-ужасно от това, човек да се занимава с неща, които не са неговият "център на трептене". Това е израз от един автор, който четах преди време. Той казваше, че да намериш заложбите си и да ги развиваш е като да намериш своя център на трептене. И даваше примери с хора, които напускат престижни професии, практикувани с деситилетия, за да се отдадат най-после на онова нещо от което сърцето им трепти от радост и ги изпълва с щастие, дори и без да е кой знае колко доходно или престижно в очите на останалите.
Пожелавам ти скоро да откриеш, кое е онова нещо, което като го вършиш те прави съвършено щастлива и удовлетворена.
:)))
:)))

Много благодаря за коментара и за прекрасния съвет! Истината е, че понякога се чувствам леко объркана в това кое наистина умея и обичам.. Имам предвид, че това, което съм обичала като дете, съм се учила сама да го умея по май си начин и сега се колебая дали наистина го мога или просто толкова много го обичам ,че ми се ще да мисля, че наистина успявам да го правя. Абе, странно нещо е това да откриеш себе си, между другото, смятам да започна уроци по пеене напук на всичко, пък ще видим, може някой ден да ме чуете на площад "Ал. Батенберг", да речем! :)

Отново благодаря за подкрепата и за хубавия коментар!

"Кой път да поема от тук ? -Попита Алиса
Зависи къде искаш да стигнеш -отговори усмихнато котаракът
-Няма значение -отвърна Алиса
Тогава няма значение и кой път ще поемеш усмихна се загадъчно Котаракът
..........Стига само да стигна нанякъде -допълни Алиса .
О, това със сигурност ще се случи ,каза Котаракът ,Стига да вървиш достатъчно дълго "

(луис карол Алиса в страната на чудесата )
И аз все още се чудя по кой път да поема ...

Благодаря за коментара. Мъдър и разумен котак. Можем да поемаме по безброй пътища и да правим безброй избори, вярвам, че единствено по пътя си можем да открием истината. Човек се учи от грешките си! Не се страхувайте да опитвате. Всеки може да намери мястото си на света!